Не съм човек на каузата и не съм лоялен към никого, освен към себе си. Преди време светът ме забрави и ме отхвърли, затова аз го намразих и го отхвърлих. На свой ред той започна да ме мрази дори повече, тя започна да ме мрази повече...честно...не започнах пръв, но някога, някъде нещо се обърка сериозно.
Случвало ли ви се е някога да сте толкова гневни на живота... не гневни всъщност, а вбесени... че всичко, което правите е под знака на тази ярост. Изгаря те отвътре все едно си изпил чаша сярна киселина с концентрат от мексиканско чили. Чудиш се защо кармата те чука, а за някои хора тя изобщо не съществува. Казваш си, че ще отмъстиш, но на кого?
Понякога ми харесва да съм задник. Никой не може да отрече , че в това си има някакъв извратен чар. Повечето хора те хранят зад гърба ти без дори да си им казал една дума. Това си е изкуство. Изкуство, в което станах доста добър. Наслаждавам се на осъдителните им погледи, всъщност съдят не мен, а шоуто, което съм им представил. Днес съм добър,утре съм надут, вдруги ден съм забавен. Не знам какъв съм. Лицемери. Аз съдя... ти съдиш. А това не те ли прави задник...точно като мен? Аз поне имам топките да си го призная.Не ме е срам и не се чувствам сконфузно. Дори и за една секунда.
Хах, какъв профил си обрисувах. Горкият. Само ако знаеше каква е истината и кой съм аз. Аз съм момчето, което минава покрай теб всяка сутрин и ти казва здрасти с половин усмивка. Аз съм човекът,"който плаща за всичко, но няма нищо". Аз съм гъзарчето, което мислиш, че си подсушава главата след душ с парите на мама и тати. Не съм имал много, но за сметка на това е било рядко. Аз съм задника, който поглежда гаджето ти с поглед сякаш искам нещо от нея, а тя...тя се изчервява и извръща глава засрамена, защото знае какво наистина искам от нея. Аз съм този , който чете лигави книги и гледа сърцераздирателни драми, но винаги бягам от тях в реалността.Аз съм апатичен непукист, но когато ми изнася. Аз съм ти близък, но в следващия момент аз те псувам, защото вършиш простотии и си гъз. Аз съм...не знам кой съм.
