Излегнал съм се в леглото. Гледам към тавана. Мисъл-blank. Сдухвам се от всичко, а не трябва да е така. Предполагам, че е период. Мисля за нещо-достигам да извод, мисля за друго- до същия извод...човек без работа. Всичко е илюзия или безсмислено и като си зададеш въпроса „и к’во” към каквато и ще да е ситуация тя вече губи важността си.

Вчера един приятел ми разказа как професора му от университета успял да докаже, че 0,49999999... = 0,5 . Щом всичко е толкова абстрактно в ш*баната математика, представете си какво остава за живота. Всички, обаче гледаме първата цифра, най-очевидното или по-точно най-повърхностното. Всъщност изобщо си нямаме на идея за какво става въпрос. Слепци. Колективни самотници, опитващи се да задоволят собственото си его,  за да се оправдаят пред себе си, че видиш ли са „нещо”. Тъпи комплексари  опитващи се да изискат света за одобрение. Това сме ние. А когато нещо лошо стане се тръшкаме сякаш ние сме първите или единствените и се опитваме да разтръбим на света колко ни е зле и колко сме онеправдани. Ш*бани егоисти. Е...какво да правиш...природа :).

 

....."Това сме ние. А когато нещо лошо стане се тръшкаме сякаш ние сме първите или единствените и се опитваме да разтръбим на света колко ни е зле и колко сме онеправдани. Ш*бани егоисти. Е...какво да правиш...природа :)".....

(: